Опис: „Един месец след Солунските събития (Гемиджиите) отпочна вторият период от възстанията на българките комити. Началото на тези възстания произлезе в Битолския, Скопския и Одринския виляет. Този период от време обхваща преди всичко времето, през което отпорано дошлите от България и Румелия комитетски главатари с цел да подтикват към бунт българското население от Македония, образувайки по места бунтовнически комитети. Този път комитетските главатари поставили си за цел да повдигнат към възстание всички българи от Македония….
След завладяването на града Крушово от българските комити в местното гръцко училище било установено техното управление. Съветът им – МЕДЖЛИС – се бил конституирал от двама гърци, двама власи и четирима българи. Обязаността на така конституирания Съвет била да спечели на първо време доверието на местното население, да се помири със селяните турци, да събира данъци, помощи и др. държавни даждия, да назначава нощни пазачи в града и ред други длъжностни лица. Под формата на данъци и помощи за държавата били събрани 3-4000 лири. Срещу получените суми били издавани редовни разписки.
През време на окупацията на този край към муслиманското население бил отправен следния манифест: „Ние нема да посегаме на личността, честта и религията на муслюманското население. Ние зачитаме муслюманската религия. Дойдохме да се справим само с лошите хора. Предайте оръжието си! Не дейте разчита на войската!“ И проче. Неколко дни на ред те (комитите – Н.К.М.) са се разпореждали в тая околност. Ето и имената на некои от по-главните войводи: Ботю (Питу) Гулев, Гьорчин, Попандов, Тома Пангалов и други.
Убити турци от страна на комитите: Началника на телеграфната станция, секретаря на Крушовската градска община (беледието – Н.К.М.), двама полицаи, акцизният началник на вината, околийския секретар, старшия телеграфен надзирател, двама държавни бирници, началника на жандармерията и неговия брат, един жандарин, пет войника, две жени и две деца…“
Извор: Скенирано од оригинален примерок
Автор: Никола Киров Трајков-Мајски (1880-1962; Софија) е бугарски револуционер и општественик, деец на ВМОРО. За време на Илинденското востание, Никола Киров е во Крушево и учествува во објавувањето и одбраната на Крушевската Република, а по востанието е раководител на Крушевскиот револуционерен комитет. Главен егзархиски учител во Емборе и Дебар. Во 1911 година во Дебар го возобновува бугарското околиско учителско друштво „Свети Иван Бигорски“ , а во 1911-1912 година е директор на училиштето во Ресен. По меѓу-сојузничката војна емигрира со целото семејство во Бугарија и завршува право на Софискиот универзитет. Учествува во активностите на Македонската федеративна организација и на Илинденската организација.
Повеќе информации за Никола Киров-Мајски ОВДЕ
За да ја прочитате книгата кликнете ТУКА
Извор: Библиотека Струмски
Може да jа лаjкнете ФБ страницата на ТАТКОВИНА тука
