Опис:

„Господин Председателю,
Роден съм в гр. Крушево, от родители българи, известни със своето родолюбие между съгражданите ни. Баща ми, Стоян Везенков, е известен деец в черковно-училищните борби и борец за политическата свобода на народа ни. Още когато в Цариград е бил руски пълномощен министър покойния Граф Николай Павлович Игнатиев, баща ми е бил в негова услуга, а през самата Освободителна война му е била възложена от М. А. Хитрово да формира волните чети в помощ на армията и за бойните си отличия е награден с Георгиевски кръст, за което е изнесено във в. „Мир“, бр. 8137 от 17. VIII. т. г. Него лично познаваха, както Н. И. В. Цар Освободител Александър II, така неговия наследник Александър III.

Чичо ми д-р Константин Везенков, до освободителната война руски лекар, взе участие във войната като лекар на III дружина от Българското Опълчение, с която е вземал участие във всички боеве и е убит в една атака при село Тича – Котленско. Справка стр. 215, 289, 290, 291, 443, 444, от книгата „Българското Опълчение“ от Кисова, София, 1897, а също „Докторския Паметник“ в София и Паметник – храм на Шипка.
Другият ми чичо Петър е убит като доброволец в един от легионите в сръбско–турската война 1876. Изобщо почти всички мъже от нашето семейство борили са се за свободата на България.“

Извор: Скенирано од оригинален примерок

Автор: Владимир Стојанов Везенков е бугарски и руски офицер, доброволец во македонско-одринската милиција. Тој е син на истакнатиот бугарски револуционер и градежен претприемач Стојан Везенков.

За да го прочитате во оригинал ТУКА

Извор: Библиотека Струмски

 

 


Сподели на социјалните мрежи
  • gplus

TATKOVINA.INFO