Опис: Неиздаваниот дневник на четата на ВМРО, раководена од ген. Александар Протогеров и Константин Попатанасов од село Елешница, Разлошко во 1925 година. Содржи 40 илустрации.

Македонски деец не е спекулиращият с трагичната борба за свобода на Македонските българи, а оня – който служи на Македония.

МАКЕДОНИЯ ВИ МОЛИ!

На 2 март 1925 г. гостуваха в моята квартира в околността на София двама българо-македонски деятели – бай Мишо и Васката: председателят и секретарят на Солунския окръжен революционен комитет на ВМРО. Водихме дълъг разговор, който днес – след близо половина век – може да се резюмира както следва:

„Традиционната наследница на борческия български възрожденски капитал – ВМРО, е застрашена от самоунищожение. Днес с името на Организацията се кичат тилови апартаментаджийски влъхви, агент-провокатори, шпиц-команди, министерски гавази-пазванти и тайни заптиета в България. Организацията се счита Вътрешна – но животува предимно навън от територията на заробена Македония – из Софийскопетричките кръчми. Тя е македонска, но дейността й е вън от Македония. Тя е революционна, но без наличност на апостоли-революционери. Тя е организация без пътеводна звезда – дезорганизирана.

От старата бойка мъченица е останал необезценен само едрия й печат…

…Здрач. Тихо е. Чувам ритмичните удари на петдесетина сърца. Ние пристъпваме към Голготата на българщината – Македония. Залегнали на десетина крачки от сръбската гранина пътека, очакваме преминаването на сръбския междупостови патрул…

…Незаличими и незабравими са сцените на некои от нашите четници с майките, бащите, жените и децата. Народът от Македония секаш никнеше из долищата и лесовете, меркаше и тук там по чуките – готови да ни нагостят с каквото Бог дал или улеснат с нещо. А албанците и турците се считаха във висша степен зачетени, когато можеха да предложат на дедо Ангел кафе, сварено в техно канче и на техния харамийски огън….

Брегалница!

Нашироко разпространената ти песъчна гръд се прегъва, хрупа и звънти…

Плачковица – разкривай твойта гръд!…

Чуй, как твоя връсник – дедо Лесо Будинарски, протега глас насреща и пее ведно с ехото на лесовете и долищата:

„Нашата макя – темната гора, уу-ха-ееей!

Айде бракя – бугарчета, уу-ха-ей,

Честна слава да утвърдим, уу-ха-еей!

Нашата макя – темна гора…“

„…Безподобна е преданноста на заробената свещена българска земя. Планино, свидетел бъди! Македонските българи – както се бе изразил френският политико-историк – са по-българи даже и от самите жители на свободна България“…

„…Е, бугари сме и тук и там – требува взаимно да се чуваме.“

Извор: Спомените се предоставени од К. Васев.

Автор: Константин Попатанасов Попгеоргиев (1892-1973) е бугарски офицер (пилот), револуционер и дипломат, четник на ВМОРО и војвода на ВМРО, секретар на ген. Александар Протогеров, канцелар на бугарската легација во САД. Командир на првиот противвоздушен полк во Софија по 9 септември 1944 година.

За да ги прочитате спомените кликнете ТУКА

Извор: Библиотека Струмски

 

 


Сподели на социјалните мрежи
  • gplus

TATKOVINA.INFO