Опис: Весник ʺРодинаʺ на дејците на ВМОРО Христо Матов и Георги Баждаров за идејата на српскиот државник Никола Пашиќ во Македонија да се спроведе плебисцит. Публикувано во весник ʺРодинаʺ, година I, број 35, Скопје, 20 март 1916 г.

Старият грешник Никола Пашич в едно интервю с атинският кореспондент на в. „Русское Слово“ е имал безсрамието да заяви, между другото, и следното: „Ние сме съгласни да стане в Македония и плебисцит, защото сме уверени, че той ще бъде против претенциите на България“. Това изявление иде да покаже за лишен път, колко престъпно наивни беха онези наши сънародници, които до последния момент допущаха, че сърбските държавници, застрашени от север, в края на краищата ще се съгласят да ни отстъпят старата българска област — Македония. Като прочете човек брътвежите на Пашич изпада в недоумение и се пита, как е възможно, след всичко станало от октомври насам, да се запази съвсем ненакърнен сръбския манталитет и ненамалена сръбската алчност за чужди земи.

А такива трагични моменти преживеха бившите управници на Сърбия, щото дори ние, македонските българи, които така много претеглихме от сърбския шовинизъм, счетохме, че предостатъчно сме си отмъстили…“

„За какъв плебесцит говори скитникът Пашич?

В Македония са станали до сега, и то под чужда власт, неколко най-красноречиви плебесцити.

Първият бе още в шестдесетите години на миналото столетие, когато от Охрид до Черно море и от Скопйе до Одрин се води общонародна борба за българска черква и за българско училище.

Втор плебесцит, и то вече формален, стана в Македония за приложението на чл. 10 от фермана, с който се учредяваше Българската Екзархия. Преброяването на християнското население във всички македонски епархии даде повече от 2/3 българско болшинство и некои от тех като Скопската и Охридската, а по-късно Дебърската, Битолската и др. епархии се сдобиха с родни нам митрополити. И въз основа именно на така очебийно манифестирания български характер на македонското население, беха очертани границите на нашето отечество в Цариградската конференция презъ 1876 г. и в Сан-Стефанския договоръ в 1878 год.

Културните и революционни борби в Македония от тридесет години насам също беха едно доказателство и за слепците, че народът в нея твори българска история и че следователно тя е неразделна част от Българското отечество.

През 1913 год. при Султан тепе и Калиманското поле, а през 1915 г. във Валандово сърбите изпитаха на собствените си тела куршумите и ножовете на македонските българи; сръбските съюзници френци и англичани пък получиха в настоящата война най-осезателно доказателство за народността на македонците, които взеха активно участие в сраженията с тех и под ударите на чиито щикове те избегаха презглава в гръцка територия.

Прочее в Македония е извършен много пъти плебесцит, но тя можа да влезе в състава на Българското царство след три кръвопролитни войни и най-малко сърбите и техните съюзници са в състояние да я изтръгнат из жилавите ръце на българския войник.

Извор: Скенирано од оригинален примерок

Автор: Весник ʺРодинаʺ е бугарски весник што излегувал во Скопје за време на Првата светска војна од 1915 до 1918 година. Уредници на весникот се дејците на ВОМРО – Христо Матов и Георги Баждаров

За да ја прочитате статијата кликнете ТУКА

Извор: Библиотека Струмски

 

 

 


Сподели на социјалните мрежи
  • gplus

TATKOVINA.INFO