Опис: Спомени на Константин Григоров Ангелов од Свети Никола, Вардарска Македонија – ʺБунтот на македонските Бугари – Првите регрути од Македонија кои јавно, на официјално место, откажаа да ја прифатат српската воена заклетва на 10 април 1914 година во Крагуевац (Шумадија)“, машинопис, Софија , 1963 година
„…Започна ново робство под сърбите и гърците, по-страшно от турското, но също така започна и нова, още по-упорита съпротива от македонските българи.
Дойде ред да се събере първият набор – войници от Македония. Съставени беха и наборните списъци…
Щипското полково окръжие отправи своите рекрути за гр. Крагуевац. Това не бе случайно, а твърде добре обмислено: Щип крепостта на българския национален дух, съответствуваше на Крагуевац – Шумадия – крепост на сръбския национален дух. Сърбите са смятали, че ще могат да претопят съзнанието на македонските младежи в шумадийския казан и от тая маса да изкарат чиста проба сърби. Близкото бъдеще обаче им показа, че „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ“.
На 23 март 1914 г. потеглихме от Щип за Велес. На другия ден с влака пристигнахме в гр. Крагуевац…
…На втория ден след обличане на форменото облекло ни водиха на театър (импровизиран) – сюжет от техни юнашки времена, под строй през главната улица на града. Видимо, гражданството бе изненадано от хубавия войнишки строй, удряне на крак, пеейки български войнишки песни: „Тих бял Дунав…“, „Жив е той, жив е…“ и пр. За тех бе сензация да видят от първите дни, да тръгне войска в крак.
В словесните часове имаха за предмет заучаването на войнишката клетва от войниците, тъ като требвало всеки войник да я знае. При изпитването обаче никой не казваше, че я е научил, защото и нямаше желание да я научи, а камо ли да я произнася. Това обстоятелство ги дразнеше – нервираше, но ние се оправдавахме, че не разбираме сръбски.
10 април с.г. (1914) се обяви за ден на полагане на войнишката клетва, на първите ректури от „Южна Сърбия“, както въприеха сърбите да наричат Македония.
На същия ден – 10 (поправено на 15) април 1914 г. – неделя, който бе ясен, слънчев…бе строена войската в каре, а в средата й беха наредени духовенството, военните чинове – всички в парадно облекло…висшки административни чиновници, чуждестранни представители от Белград – поканени за случая и цялото гражданство… Военната музика изсвири националния химн „Боже правде…“ и след него химна “ Кол славен…“ Съгласно възприетия ред в сръбската войска, войниците требваше да вдигнат десната ръка със стъкмени трите пръста за кръст и гласно да произнасят след архимандрита, дума по дума: „Я (казва се името и презимето) заклиньем се Богом Всемогуким, да кю верно служити кралю Петру първом…“
НАСТЪПИ РЕШИТЕЛНИЯТ МОМЕНТ! ЗА МИГ ВЪЗДУХЪТ БЕ ПРОЦЕПЕН ОТ ОГЛУШИТЕЛНО ура-а-а! НЕ ПРИЕМАМЕ! НЕ СМЕ СЪРБИ! и пр. и пр. Войнишкият строй при команда „мирно“ се наруши, разстрои се, разбърка се. Настана неописуем хаос. Всички присъстващи беха слисани и изненадани. Офицерите разярени, с извадени саби, размахваха, биеха, обаче без резултат – безредието още повече се разрастваше. Гражданството: мъже, жени, деца, бе изпаднало в паника, озъртайки се назад и бегайки, препъваха се едни от други, падаха, ставаха, трупаха се на грамади и ужасени издаваха отчени писъци: „Яооо куку мене“ и пр. познати техни възгласи при изразяване ужас – страх – отчаяние.
Картина на истински бунт, обаче редка по своята особеност, защото беше на официално место, пред официални лица, пред чужди представители и пред целото гражданство, при тържествена обстановка и посред слънчев ден….
Доколко беха ни стреснали провежданите издевателства, се вижда от това, че вечер, на проверка, продължавахме да отговаряме с българското „аз“, вместо на сръбски „я“. Сърбите (началниците) изпадаха в гняв, но ние продължавахме същото. При излизане от казармите в строй на учение, към Становлянско поле или из града, пеехме винаги български войнишки песни – обезателно и „Жив е той, жив е“ и „Тих бял Дунав“. Децата от улиците и балконите викаха родителите си да чуят „Бугарчичи како певаю“….
Войната откъсна общественото внимание от събитието в Крагуевац, потули го временно, обаче то си остана исторически факт.
Новобранците от Св. Николе, участвували в бунта, са: Стоян Манев, Стойко Алексиев Рабушчиски, Христофор Веселинов, Владе Баба-Достин, Йордан Йосифов, Илия Ордев, Тасе Панев, Ване Бойковски, Гьошо Чакъров, Пано Хр. Неманички, Димитрия Стоилов Драката, Коне Шанин, Костадин Тричков, Тоде Серчиевски и Константин Гр. Ангелов (пишешия тия редове).
От гореизброените новобранци, Илия Ордев почина в гр. Крагуевац. Стоян Манев – весел и жизнерадостен младеж и Христофор Веселинов – изчезнаха безследно.“
Споменот на Константин Ангелов е запазен благодарение на Васил Сеизов од Кавадарци.
Извор: Скенирано од оригинален примерок
Автор: Константин Григоров Ангелов бил учесник во ʺИнцидентот во Крагуевац“ во 1914 година, кога првите насилно мобилизирани македонски Бугари откажуваат да положат заклетва за верност кон Кралството Србија. По Првата светска војна живее во Софија.
За да ја прочитате книгата кликнете ТУКА
Извор: Библиотека Струмски
