Опис: Давче Коцев од село Долани, Штипско, Вардарска Македонија, објавува статија во весникот „Родина“, број 513, Скопје, 1918 година под наслов ʺСтраници од српските жестокости во Македонија; Расказот на еден паталец“
„Въ надвечерието на войната между България и Сърбия, сръбскитѣ власти арестували много видни българи отъ градове и села въ Македония. Въ своето странсвуване прѣзъ врѣме на сръбското отстѫпление, голѣмото мнозинство отъ арестуванитѣ измрѣли отъ изтезания. Прѣдаваме тежкия разказъ на единъ отъ тѣзи паталци, който успѣлъ да избѣга Давче Коцевъ (отъ с. Долени, Щипско), членъ на Революционната организация…
По сѫщия поводъ билъ арестуванъ и Коце Авокато отъ Ново-село, прѣдградие на Щипъ, който сѫщо така билъ жестоко изтезаванъ: паднали му меса отъ краката при побоя…
Отъ Щипъ, оковани въ желѣза, ни заведоха въвъ Велесъ, послѣ въ Скопйе, започна своя разказъ Давче Коцевъ. Въ Скопйе намѣрихме арестувани маса хора около 500 души българи и турци. Колко отъ кой град и село бѣха, не мога да кажа, но имаше отъ Радовишъ и Радовишкитѣ села Инево и Дѣдино; отъ Щипско освѣнъ менъ и Коце Авокато, имаше арестувани отъ с. с. Трогерци, Горни Бавланъ, Судикъ, Върсаково, Сърдчиево, Криви-Долъ, Нѣманица, Крупише; отъ Кочани и селата Горни и Долни Подлогъ, Соколарци, Спанчево, Върбица; отъ градоветѣ: Кавадарци, Неготино, Дойранъ, Гевгели, Велесъ, Куманово, Кратово; отъ селата въ Паланешко…
Въ Скопйе бѣхме поставени въ новия затворъ. Оставиха ни безъ хлѣбъ. Отъ тукъ, слѣдъ като ни дадоха малко хлѣбъ, ни закараха въ Качаникъ. Нѣкои бѣхме въ окови; другитѣ бѣха вързани съ вѫжета по 4-ма или 6-ма. Въ Качаникъ биха съ шашкитѣ и ни псуваха на майка бугарска. „Нека дойде Фердинандъ да Ви спаси, майка Ви бугарска“. Удряйки, викаха нашитѣ озвѣрѣли джелати. Отъ Качаникъ ни заведоха във Феризово, гдѣто прѣстояхме два дни въ казармитѣ; отъ тамъ въ Прищинския затворъ, – пакъ два деня…
Въвъ Вучитрънъ умрѣха отъ побой четирма души отъ Царевоселска околия…Пакъ ни върнаха въ Прищина и отъ Прищина въ Призрѣнъ. На пѫть за Липлянъ – при дъждъ и снѣгъ, попада народа. Мито отъ Смиланци и други умрѣха отъ изтезания и студъ… Единъ офицеръ, като ни караха, викаше на стражата що ни придружаваше: „що не ги изколете, мама имъ бугарашка“? „За да страдатъ по-дълго“, бѣше отговора на нашитѣ джелати…
Въ Шкодра стигнахме стотина души; другитѣ, едни бѣха избити, други измрѣха по пѫтя…
…Отъ с. Кучичино бѣха убити двѣ момчета. И други имаше убити, но тѣхъ видѣхъ съ очитѣ си. Идѣше редъ на менъ; хвърлихъ се отъ зида въ езерото. Стрѣляха по мене, но не ме улучиха…Скрихъ се между два камена до брѣга на езерото. Отъ тамъ, лазейки влѣзохъ въ единъ албански дворъ. Скриха ме въ сламата. Дадоха ми хлѣбъ и сирене. Опѫтиха ме да бѣгамъ въвъ вѫтрѣшностьта на Албания, като държа все източна посока.Минавайки моста на рѣката, часовиятъ ми извика да стоя; хвърлихъ се въ една градина до моста…Седемь деня ходихъ. Надъ Лешъ намѣрихъ единъ радовишанинъ, който сѫщо избѣгалъ. Отидохме заедно въ Миридита, мисля селото се казваше Бреда, и отъ тамъ до рѣката Матъ. Ала не можахме да я прѣгазимъ…Тукъ ме прибраха албанци католици. Тѣ ме нахраниха и облѣкоха въ арнаутски дрехи, за да не ме познаятъ сърбитѣ, които бѣгаха прѣзъ тѣхнитѣ мѣста….“
Извор: Скенирано од оригинален примерок
Автор: Давче Коцев е деец на ВМОРО и ВМРО, уапсен и измачуван од српските власти во 1915 година.
За да ја прочитате статијата притиснете ТУКА
Извор: Библиотека Струмски
