Опис: „Най-голѣмата заслуга на Гоце Дѣлчевъ къмъ делото на Македония, по такъв начинъ се състои именно въ това, че той начерта идеалнитѣ пѫтища, по които следваше да се движи и се развива македонското освободително движение, аспириращо за свобода и самостоятелность и посочи идеала на цѣлокупния мак. народ, когото третираше еднакво и еднакво призоваваше къмъ обща борба противъ общия врагъ. Въ името на тоя идеалъ той бѣ успѣлъ да събере в една революционна челедъ всички чада на Македония безъ разлика на вѣра, езикъ, политически, религиозни и др. различия. При него, и българинътъ, и влахътъ, и гъркътъ, и албанецътъ, даже и турчинътъ – всички се чувствуваха като братя и проливаха братски кръвьта си за Македония. Всички до единъ и всички като единъ бѣха готови да умратъ за общата родина. Блажени времена!
„Спечели ли България отъ дѣлото на българския върховизъм? Да! Две страшни катастрофи и ампутация. Питаме се ний: кой повече милѣеше за българския народъ? Кой най-добре работѣше за запазване интереситѣ на България? Кои бѣха националиститѣ и кои „безотечественицитѣ“! Отговоръ на тия въпроси и на много други такива ще ни дадатъ дѣлата и резултатитѣ отъ следваната политика на еднитѣ и другитѣ.
Отъ това гледище нова България не познава по добъръ приятель на българския народъ и по добъръ български патриотъ отъ Гоце. Но за съжаление, въ България и днесъ Гоцевцитѣ не сѫ на почитъ. На почитъ сѫ били, и продължаватъ да сѫ погромщицитѣ, върховиститѣ, защото тѣ умѣятъ най-добре да манипулиратъ съ патриотическото чувство, както хамалеона съ цвѣтоветѣ.“
Извор: Скенирана од оригинален примерок
Автор: Димитар Попевтимов е бугарски учител, новинар и општественик, деец на левото крило на ВМОРО, БКП и КПЈ. Претседател е на Македонското варненско културно-просветно друштво ʺГоце Делчев“, главен уредник на весникот ʺМакедонска правда“. За време на Втората светска војна бил бугарски училишен инспектор во Ресен (1941–1944). Во 1945 година го напишал првиот буквар на новокомпонираниот македонски јазик во Скопје и станува основач на ʺЗдружението на македонските новинари“. Разочаран од политиката на Тито и Југославија, се враќа во Бугарија, каде и умира. Неговиот син Венцеслав Евтимов е доајен на јогата во Бугарија.
За да ја прочитате книгата кликнете ТУКА
Извор: Библиотека Струмски
