Опис: Реч, произнесена на 26-й Май 1902 г., пред едно многолюдно събрание в „Цирк-Театра България“

Ето защо, г-да, по-правилно би било, ако, по поводъ и въ свръзка съ тоя въпросъ, би се поставило питането: каква трѣбва да бѫде нашата политика спрѣмо Македония? (като казвамъ „нашата“, азъ разбирамъ политиката, и на тукашнитѣ българи, и на македонските българи).

Нѣкои отъ васъ, които сѫ чели онова, що съмъ писвалъ въ разно врѣме, ще си припомнятъ, че, за мене осьта; около която се върти държавниятъ животъ на България, е била, е и си остава: нейната външна политика.

Защото: външната политика е, която командува, и нашия воененъ бюджетъ, и нашата вѫтрѣшна политика, и тя е, която туря въ зависимость отъ себе си финансовото и економическото състояние на България…

Вие не ще повѣрвате, г-да, ако ви кажа, че сърбската пропаганда въ Гостиварско се крѣпи на подкупени турски поляци, които биятъ и убиватъ българскитѣ селяни, за да ги каратъ насила да се наричать „сърби“; вие не ще повѣрвате, ако ви обадя, че сръбската пропаганда плаща на всички почти влиятелни турски чиновници, за да агитират открито прѣдъ българитѣ, че тѣ трѣбва да се казватъ „сърби“. При такива условия, питамъ: възможна ли е борба съ сръбската пропаганда на черковна почва? Не знамъ, какъ мислите вий по тоя въпросъ; нъ азъ оставамъ при убѣжението си, че е невъзможна и немислима такъва борба. И ето защо, аз винаги съмъ подържалъ, че има само едно нѣщо, което ще изѣде главата на сръбската пропаганда въ Македония – то е: Богътъ на свободата и на революцията!…Само революционниятъ български духъ може да се разправи съ сръбската пропаганда въ Македония, г-да – вѣрвайте ми въ туй и помнѣте ми думитѣ!…Ако ние всинца, не само въ Македония, но и въ България, застанемъ на почвата на Берлинския договоръ и поискаме прѣдписанитѣ отъ него реформи – които не могатъ се осѫществи, освѣнъ въ формата на една автономия, ние ще изтъргнемъ отъ рѫцетѣ на сърбитѣ главния имъ козиръ, като направимъ смѣшна оная владишка калимявка на Фирмилияна, около която се вдига днесь толкозъ шумъ. Защото, ако е работа да се боримъ на иезуитската почва, на която сърбската пропаганда се бори, и ако е въпросъ да отиваме до крайности, и самитѣ сърби много хубаво знаятъ, че въпросътъ за Фирмилияновата калимявка, въпрѣки всичкитѣ султански ирадета и берати, нашитѣ българи въ Скопие могатъ да го разрѣшатъ много лесно и много евтино…

Автономията на Македония, г-да, не само е най-справедливото, най-цѣлесъобразното и най-хуманното рѣшение на македонския въпросъ, но то е и единственно-възможното и единствено-практичното негово разрѣшение въ днешнитѣ врѣмена. Защото: да се иска автономия за Македония, значи, да се иска „status-quo-то“ – онова сѫщото „status quo“, съ което Европа ни проглуши ушитѣ, и за подържанието на което стана извѣстното споразумѣние между Русия и Австрия, сключено въ 1897 год. . .

Автономията на Македония, г-да е единствено неуязвимата и единственно-спасителната за насъ почва, и, колкото по-скоро България застане на тази почва, толкозъ по-скоро тя ще дойде до онова положение, което желае да види въ Македония, толкова по-скоро ще изгубятъ значение, и Фирмилияновия въпросъ, и всѣкакви нови въпроси за владишки калимявки…..

По отношение къмъ Македония, г-да, българското правителство, споредъ мене, трѣбва да постави ясно и опрѣдѣлено три пункта въ външната си политика:

1) Автономията на Македония;

2) Македония цѣла и нераздѣлна; и

3) Никакво вдигание на схизмата, додѣто Македония не получи политически права. Върху тѣзи три точки застане ли България – но не само едно нейно правителство, а всичкитѣ нейни правителства; застанемъ ли всинца ние на тая почва – както е въ Франция съ руския съюзъ; тогазъ можемъ да вѣрваме, че ако не успѣемъ да придобиемъ веднага автономията за Македония, ще можемъ поне да я ускоримъ. Ако ли Русия не желае да върви съ насъ въ това направление, тогазъ – и само тогазъ – ще си потърсимъ цѣръ на главата другадѣ….“

Извор: Скенирана од оригинален примерок

Автор: Родениот во Битола Димитар Христов Ризов (1862-1918, Берлин), е бугарски револуционер, општественик, политичар, публицист и дипломат. Работи како егзархиски училишен инспектор на бугарските училишта во Македонија, уредник е на весникот на Бугарската либерална партија ʺ Търновска конституция“ и други. Учествувал во активностите на Бугарскиот таен централен револуционерен комитет во Пловдив и во подготовката и извршувањето на Соединувањето на источна Румелија со Кнежеството Бугарија, а потоа е пратеник на Третото големо народно собрание на Кнежеството Бугарија (1886-87). Во 1917 година, во Берлин, заедно со неговиот брат Никола Ризов, го издава атласот ʺ Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, кој содржи 40 мапи и објаснувачки текстови на германски, англиски, француски и бугарски јазик.

За повеќе информации за авторот ТУКА

За да ја прочитате книгата, кликнете ТУКА

Извор: Библиотека Струмски

 


Сподели на социјалните мрежи
  • gplus

TATKOVINA.INFO