За нас

КОИ СМЕ НИЕ ?

Творците на Tatkovina.info се вистински  македонски патриоти  на кои на преден план им се интересите на родот и татковината на која припаѓаат . Секоϳ од нас индивидуално во изминатиот период докажал дека несебично сме посветени на новото возраѓање  на нашиот народ и татковина, дека се гордееме на националните ни постигнувања и имаме силно чувство на приврзаност кон родната земϳа. ϳазик и традиции.

ЗОШТО ИМА ПОТРЕБА ОД TATKOVINA.INFO ?

След осамостоϳувањето на Република Македониϳа мислевме дека реално ке започнат демократски процеси во општеството и во течение на истите со силата на аргументите ќе се расчисти со идеологемите от времето на Титова Југославиϳа. Расчистуваϳќи со тие идеологеми, расчистуваме со вештачки созададената лажна престава за нас самите  коϳа не држи во един вид на колективна хипноза,

Наспроти тоа свидетели сме на модификации и радикализации на овие идеологеми, а  со цел да се создаде привид дека лажните патриоти се вистински патриоти. Тоа што вака водената „патриотска“  политика доведе до целосна меѓународна изолациϳа на Р. Македониϳа не е сатисфакциϳа за вистинските македонски патриоти се додека на македонските граѓани не им се обϳаснат причините за истата.

Токму затоа има потреба од TATKOVINA.INFO, за дадеме своϳ придонес во започнувањето на своевиден процес на колективен катарзис и самоотрезнување. Време е на основа на аргументите да осознаеме кои сме ние, низ какви историски премрежиϳа и судбини сме поминале, кои се нашите интереси , но и нашите вистински соϳузници за реализирање на тие интереси. Нашите аргументи се несоборливи и меѓународно признати. Никакви теории за „четирите волци“  не можат да ги оспорат. Колко побрзо ги осознаеме толку побрзо  ке бидеме рамноправен дел од евроатлантското семеϳство.

TATKOVINA.INFO им ветува на своите читатели дека информациите и содржината на овоϳ саϳт ќе бидат базирани на принципите за слобода, правда, демоктатиϳа, вистина и запазување на човечките права.

С нами бог !

ЛАЈТМОТИВ ЗА TATKOVINA.INFO

“Чувай се себе си” – слово на Григор Пърличев (Охрид, 1866 г.)

Кога Бог ти викат “чувай се”, многу повеке ти викат да си я чуваш таткойната. Затова, ер колку да бидит човек глупав и нечестен, пак таткойната му е най‑мила на векът. Защо татко имаме еден, а таткойната е многу таткои; майка имаме една, а таткойната е хиляди майки; братя имаме пет или десет, а таткойната е неброени братя. Еден човек, що не си я милвит таткойната пойке от татка и майка и пойке от себе си, той е многу по‑бетер от говедата; понеже ластоиците пулиме на пролет с каква радост си идеет на таткойната с каква радост си го познават седелото, каде що са родени. Та ние сме имале разум! Ние сме ся чувале! Що да е кабил и таткойната и чедата наши да му ги продайме на владиката! Защо? Защо ни сторил една визита. Ние сме имале разум, що не саде таткойната не си я чуваме, туку и тия, що ни я чувает, и них ги предаваме. Не са учителите тие, що ви кажвеет правий път? Не са учителите тие, що ви го чувает стадото от вълци църнокапци? Прочее, ето ним владиката й викат хасии на верата и на царя, и вие му малчите и не му ги затварате устата заразени, и даже харно знайте, че той е сам, що не почитат верата и не правит како Христа. Защо Христос не береше стока, а владиката берит; Христос беше облечен сиромашко, а владиката е облечен со салтанат; Христос им заповеда на апостолите да живеет како ашкетии — с едно расо, с една патерица от древо, с опинци и с торба хлеб на рамо; а владика како живит? С койни, с атови, със сеймени, с ясакчии, с кафеджии, със сеизи, с ахчии; Христос плащаше харач на царя, а владика и царските закони ги имат погазени; Христос душата си я даде за овците негови, а владиката на овците свои душата им я извади. Та ево явно, че той е, що не държит верата добро. Нека пущеет дизгините; нека прает що сакает; нашел шпиони и предаaчи колку сакает, нашел миряни прости: защото Бугаринът еден голем недостатък имат, че е многу прост, и като той немат лошина на сърдце, му ся чинит, че всите такви ся, та така лесно ся мамит, с еден збор, с еден никакъв дар (поклон). Да не бехме прости, не ке го честехме калугерът пойке от Бога; а ние Богу не ся кланяме, а на калугеринът, що ни слеквит, му ся поклонваме, и да ни речит, летна магарето, го вервиме. Недостатък наш е, че сме многу прости. Я елате да я тратиме простотата и да ся чуваме, сетне да видиме: е ли рекъл Бог 40 000 народ (бугарски) да целуват ръка калугерска, що го биет? Обаче ние малчиме, затова търгаме. Вината е наша, все наша, и попустина хулиме на владика. … Него не го хулям; тебе, тебе те имам за хулейне, що не ся чуваш, що си толку прост на сърдце, дури таткойната мила си я предааш, и за владика да е кабил кръвта да си я пролееш. Защо, господине? Кое е харно сторил той, откога е владика? … Кога той поможил на сиромаси? Кога поможил на училищата? Не земат рушвети како напред? Хакът не му го даваме како за хатър? Тебе, тебе те опитвам, господине! Толку си прост, пак и саип му излегвиш, и таткойната си я предааш, и топлиш в пазуха змия, що ке те каснит! Та владика бил за хулейне! Не, брате! Тебе, тебе предаачу те имам за хулейне, що со света голотия ми си се оженал, и си чеда стекъл, и си зел на душа, и си ги пулиш голи и боси и без воспитание и пулиш, че торбата ке им я клаиш на рамо, и пак работата не ти ся хващат в ръки, за да ги храниш. Тога що чиниш ти? Ходиш у владика, му ся продааш заедно с фамилията твоя и с всета таткойна, и му ги лижиш саханите, и му чиниш шпионство. От тебе що хаир? Кога не си можел да ся чуваш сам себе си, та ти ке я чуваш таткоината? Ти саде за вред си роден и за тежина на земята и за зараза, и тие, що те търпеет, са токму с тебе!