Опис: ʺГлас Македонски“ за убиството на Казим Бег во Виница и почетокот на аферата Виничката афера (првиот голем неуспех на ВМРО), публикувано во 1898 година. Весникот тврди дека неуспехот бил организиран од српските агенти и поткупениот чорбаџија Иванчо Петров , со цел да се наруши револуционерната мрежа на ВМРО во Виница, Кочанско и Скопје.
„Ако има нѣщо недостолѣпно и крайно непрѣпорѫчително за насъ Българитѣ въ цѣлата тая, така названа, Виничка афера, то е безспорно голѣмото заблуждение толкова охотно засѣднало помѣжду ни, относително причинитѣ на провокиранието й. На всѣкѫдѣ до сега, това бѣше единственото обяснение на тази дѣйствително необяснима драма, че чета отъ нѣколко души разбойници – българе съ цѣль за грабежъ отиватъ въ с. Виница и убиватъ „извѣстния добъръ и порядъченъ бегъ“ на име Кеязимъ, за когото по-нататъкъ турцитѣ, за да си отмѫстятъ създадоха тая прочута афера. Нищо по-добрѣ скроено от това…
Убийството на Кязима бѣше дѣйствително за отмѫщение, но събитията подиръ него сѫ слѣдствия на пъклени планове, внушени с’странке. Тамъ, въ страни, сѫ интелектуалнитѣ виновници на тази кървава афера, физическитѣ проводници на която станаха Турците…
…Ако има нѣкое зло, което да е нанесла Сръбската пропаганда въ Македония и за което ще трѣбва да отговаря прѣдъ потомството, то е скандалозния развратъ, когото въведоха тамъ, съ своите неразумни пръскания на злато, за подкупвание на по-легковернитѣ хорица…
Това твърдоглаво българско население, съ тероръ, макаръ трѣбва да се накара да ни уважава; съ страхъ от ножа, поне, да не протестира, когато го наричаме сърби…
Скроява се тогава въ канцеларията на сръбското консулство въ Скоие, оная подла драма, която погнуси цѣлия образованъ свѣтъ! Рѣши се тогава тамъ да се изиграе всичко онова, което послѣ стана извѣстно подъ името Виница! А за агентъ, който да се натовари съ испълнението на тая адска миссия, тѣ избиратъ пакъ своето скѫпо платено орѫдие Иванчо Петров…
И ето че сатанитѣ пускатъ своитѣ мрѣжи.
Георги и Тодор Иванчови, синове на извѣстния вече чорбаджи Иванчо захванаха да сноватъ между Кюстендилъ и Виница, като доброжелатели на цѣлото село, да търсатъ и наематъ хора, които да убиятъ турчина Кеязимъ Сюлимановъ „за да се отърве селото отъ това куче“, думи на послѣднитѣ. Малко трудъ трѣбва, за да се постигне това, защото 3/4 отъ прѣселеното тукъ население изъ Виничко и околностьта сѫ избѣгали само вслѣдствие прѣслѣдванията на Кязима.
И на 11-й Ноемврий 1897 година една чета отъ 25 души съставена подъ войводството на стария борецъ за Македонската независимость дѣдо Коста Карамфиловъ и помощничеството на подвойводитѣ Иванчо Атанасовъ – Калиманеца, Тасо Стефановъ, Костадинъ Златковъ – Голчовъ, Арсо Насевъ, Андонъ Димитревъ и Мите Блатчанчето, заминаватъ изъ Кюстендилъ. На 12 вечерьта извършватъ убийството и още същата нощь се повръщатъ обратно…
И на 17 Ноемврий, турцитѣ, водени отъ облѣчения въ юзбашийски дрѣхи Иванчо Петровъ, на бѣлъ конь, съ 20 души аскеръ почнаха клането!
Онова, което знаемъ положително е и че не е употрѣбявано никакво насилие върху чорбаджи Иванчо, за да го принудѫтъ на това прѣдателство..
Подиръ всичко казано до тукъ нужно ли е да се търсатъ по-вече инспираторитѣ на тази афера?
Ние обвиняваме на първо мѣсто въ това Сръбската дипломация…
Иванчо Петровъ, днесъ гордъ, свободно се расхожда изъ улицитѣ на село Виница, като всички е накаралъ тамъ да трѣператъ прѣдъ неговата мощь и да просѫтъ неговата закрила, а за всичкитѣ негови и на компанията му грѣхове сѫ оставени да отговарятъ онѣзи 25 нещастници, които горчиво оплакватъ сѫдбата си мѣжду влажнитѣ стѣни на Софийския окр. затвор!…“
Извор: Скенирано од оригинален примерок
Автор: Весник ʺГлас Македонски“ е бугарски весник, уредуван од Коста Шахов, излегува од 1893 до 1898 година.
За да ја прочитате публикацијата кликнете ТУКА
Извор: Библиотека Струмски
