Опис: „Причините за партизанското движење во Македонија и лекот против таа болест. Што му кажав на водачот на“ Браник „, а потоа и на самиот министер Петар Габровски“, публикувано во „През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)“, од Петар Карчев од Охрид, София, 2004 година

„На връщане от Охрид, от Скопие насам, пътуваше с нас и Захари Стоилков, бивш частен секретар на министъра на вътрешните работи и ръководител по това време на организацията „Бранник“…

Развих своята теза, без да се интересувам дали моите разбирания влизат в ушите на този горделив господин. Моята мисъл беше, че българската власт се лъже твърде много, като си въобразява, че ще спечели авторитет сред македонското население чрез методите на насилие. Македонските българи имат самочувствието, че като борци в миналото, в епохата на Възраждането, техните бащи не са били в опашката, а на челно место в черковните и националните борбии. Те никога не са допускали, че техната страна ще стигне до безправното положение да бъде командвана от назначени от София пристави и стражари. Македонците не са папуаси и намордниците, които им се слагат, могат да изкопаят пропаст в отношенията между братя, борили се довчера рамо до рамо срещу гръцките и турските насилия. Министър Габровски требва да знае, че сегашната правителствена политика може да създаде сред македонската интелигенция много врагове на общото българско дело, но никога не и приятели. Тази политика може да радва само изконните врагове на българския народ. Нищо не можаха да направят нито Пашич, нито Жика Лазич, нито „църноруковците“ и „белоруковците“ срещу идеята за националното българско единство. Техните черни замисли щеха да бъдат преодолени от времето и от естествения развой на нещата. Милиарди да беха харчили сърбите, за да спечелят Македония чрез шовинистическата си пропаганда и чрез военна сила немаше да успеят. Но страшното оръжие, чрез което техните планове почват да добиват реализация, днес им го дава малоумният български полицейски режим в Македония.

През целото време от Скопие до София приказвах само аз. Младият приятел на Габровски престана да ми възразява…

Аз съм националист, почитател на идеите на Стамболова, но както той не се помами по русофилските илюзии, тъй и аз не вервам в кумири и празнословци като Хитлера. Още повече, че неговата военна победа е абсолютно изключена…Стамболов схващаше, че България не може да разреши сложния македонски въпрос, облягайки се само на българската военна сила. Сигурно е, че ако бе останал жив и имаше властта- Стамболов никога немаше да бъде съблазнен от миража на една Санстефанска България. Присъединението на България към Хитлеровия блок е трета по ред крупна грешка на българската външна политика след Сръбско-българския договор от 1912 г. и след присъединението ни към Германия през 1915 г…

Министър Габровски ме изгледа враждебно и каза:

– Значи и Вие – националистът либерал, смятате, че коалицията начело с Германия ще изгуби войната. Няма място в случая за спор. Но бих желал да си спомните думите ми: Германия този път ще победи и всички сметки, почиващи върху предположението, че ще бъде победена – ще се провалят….

Нека си припомним некои факти, които ще ни помогнат да си обясним днешния противобългарски бес, който е обзел скопските управници, но и първоизворът на който се намира, разбира се, в Белград.

Ранкович и неговият личен пълномощник относно работите в Македония Вукманович Темпо най-напред се погрижиха да преустроят властите в Скопие с оглед на безусловната им преданост към централното Титово правителство в Белград. Те изхвърлиха от високия му пост – пръв председател на Македонското народно събрание („вече“) ползвашия се с неограниченото доверие на цела Македония Методи Андонов Ченто. Неговият пост бе зает от довереника на Ранкович – Лазо Колишевски…Темпо и Колишевски инсценираха срещу Ченто процес за измяна към Югославия и Македония, осъдиха го на доживотен затвор и го хвърлиха в тъмницата. Физически и нравствено измъчен, Ченто се разболя тежко…

Изхвърлен бе от министерския му пост и Павел Шатев, министър на правосъдието в Македония…Когато се случваше общественият му дълг да го изправя пред министъра на вътрешните работи Александър Ранкович, последният го посрещаше със саркастичното си обръщение: „Ща радиш ти бре, бугарино Павле?“ Участта на Павел Шатев не можеше да бъде различна от тази на Ченто…

Инквизиционният начин, по който оръдията на Темпо и Ранкович мислят да унищожат следите на всеко българско съзнание сред македонците, показва по несъмнен начин, че това съзнание господства в сърцето на еднородните ни братя отсам и оттатък Вардара. Въпреки истерията на кулишевци, въпреки непрекъснатите манифестации на враждебност към българския народ, идещи от печата, радиото и живото слово откъм Скопие – духовната връзка между македонци и българи си остава ненакърнима. Това, разбира се, още повече ожесточава ренегатите, които напразно си правят илюзии, че е възможно изкореняването на българското съзнание сред македонците с жестокости и заплашвания. Случаите с Ченто, Шатев и Марковски показват, че наистина „не се гаси туй, що не гасне“….“

Извор: Скенирана од оригинален примерок

Автор: Петар Карчев (1889;Охрид-1965; Софија) е бугарски публицист, адвокат и општественик, деец на Народно-либералната партија и ВМРО (обединета). Уредник на весниците „Волја“, „Народно Единство“, „Свобода“, „АБВ“, „Днес“, „ЕК“, „Независимост“, „Земеделска Задруга“, „Нова Камбана“, „Земеделска Заштита“ и пишува во весниците Литературен глас, Народен Глас и Пладне и списанијата Огниште и Родна Мисла. Петар Карчев е еден од најблиските соработници и соработници на Никола Генадиев.

За повеќе информации за Петар Карчев ТУКА

За да ја прочитате книгата, кликнете ТУКА

Извор: Библиотека Струмски

Сите што сакаат да ја потпомогнат дејноста на новинарскиот сајт ТАТКОВИНА како и отпочнувањето на заедничко онлајн предавање меѓу РС Македонија и Бугарија со тројца докажани новинари од двете држави може да го направат на платформата ХЕЛПКАРМА со кликнување овде
Сподели на социјалните мрежи
  • gplus

TATKOVINA.INFO